Не спрях да гоня нощем чудесата.
А денем си отглеждам глътки нежност,
и гледам как поникват във душата ми...
Не се отказах да преследвам вятъра,
а пясъчните кули са ми дом.
Усмихнато поливам си цветята
превзели бурно южния балкон...
Не се предавам. Дишам с пълна сила.
Със кръвното ми всичко е наред.
Прегръщам есента и съм щастлива.
А всеки миг е вдишване към теб...
Не съм се уморила. Още чакам.
Надеждите са живи. Чак до смърт.
Отново хуквам да догоня вятъра...
И знам, че ще успея. Някой път...
Да, някой път ще вземе да просветне
и в мойто обичайно ежедневие.
Преследвам си мечтите до последно.
И всяка стъпка обич е за тебе.
Мира Дойчинова -
Няма коментари:
Публикуване на коментар