Сън-писмо- с благодарност от Елена Филипова!

СЪН-ПИСМО"

Спя!Сънувам,че пиша писмо!
-Здравей скъпи татко!Аз съм добре!
Знам ...виновна съм!Във веригата с теб слабо звено
станах аз-непокорното твое дете.

Сега се разкайвам!От проблеми уж нямаше време.
Следвах пътя си,гонех с мъка цели големи.
Някъде там по света се загубих,по стръмни виражи,
преследвана ту от мечти,ту от проклети миражи.

Mинаха години,години...спокойното мое сърце,
не получи утеха,че теб няма те вече до мен.
Липсваш ми всеки ден,ден подир ден,
а сълзите горчиви по теб,няма кой да ги спре.!

Мисля,колко много това на душата тежи .
Слаба съм,стискам зъби,а ужасно боли.
Няма те!Отварям леко клепачи-черен мрак
Отново притварям боязливо очи-виждам враг.

Това е страха,застанал насаме със съвестта,
че оставих те някъде там,да летиш в небитието.
Дали ще ми кажеш:Дъще,горе главата,чесността
върви ръка за ръка с доблестта и честта.

Говориш ,че горест, яд и обида да не избира
мойто сърце.Вината пристан да няма в мойте очи.
Успокояваш-Дете,нали знаеш,БОГ първо добрите прибира.
Но дори и в съня,не стихва-болката,която в мене клокочи.

Липсва ми всяка твоя дума,от теб изречена сладко,
липсва ми много,ръката ти силна,миличък татко!
Има само отчаяние,ненавист и страх...
нямам сили да се боря вечно с тях.

Поумня,побеля,остаря твоята дъщеря.
Не казвай в съня ми:Не идваш при мен-срамота!
Не ми се сърди!Не питай защо все ме няма.
Целувам те татко...Знай ,че оставаш си живата рана,

за мен!Не се притеснявай,ще поплача за кратко...
Събуждам се!Все още те виждам,усмихвам се сладко.
Тази нощ,писмото ми стигна до теб!
Разбрах го-в съня си дори,плаках за теб!

Елена Филипова.Анеле