Поиска ме...- Паула Петрова

Поиска ме гола... и аз се съблякох...
От себе си махнах тайния страх,
със който събирах голямата сила,
в която се криех... и така оцелях.

Смъкнах грима, с който покривах
очите наивни и звездиците в тях,
от устните махнах гримасата крива,
която показвах вместо звънкия смях.

Косите, които в боите съм скрила,
разпръснах, изчистени, като жива река.
Душата разголих и оставих без сила –
пред теб се изправих, в таз голота.

Но пленен от красивата външност...
уплашен от всичко, което във мене видя –
подритна душата ми в ъгъла прашен
и тялото само от мен пожела...

Паула Петрова