Не знаеш ли? Слушай сега.
Когато те видя - не тичам...
не тичам. Направо летя.
Направо се нося нагоре
към някакъв приказен свят.
Изчезват и сгради и хора...
Животът мени своя цвят.
В миг става бонбонено-розов.
А аз се превръщам в дете,
което си шляпа тъй - босо,
по седмото синьо небе.
Което си прави хвърчило
от няколко смели мечти. -
Във теб да намери закрила
от всичко. От всички. Сами
да свием гнезденце на облак
от захарен цветен памук.
Да стане уютно и топло.
И там да не пускаме друг.
Сърце и душа да разкриеш!
Да бликне в мен жива вода.
А после да пиеш, да пиеш...
Забравил во веки света.
Към тези вълшебства, любими,
със мене дали би поел?
Васка Мадарова
Няма коментари:
Публикуване на коментар