Приказка за порастнали деца- М.Алгафари

Мечтая за бавна вечеря
на бавно догарящи свещи,
пред бавно пращящия огън,
под бавно ръмящия дъжд.

И бавно макар, да намеря
следите все още горещи
на бавно промъкващ се спомен,
тъй бавно убиван веднъж.

За бавна любов си мечтая,
за бавно докосващи пръсти
и бавно проникващ ме поглед
на бавно обичащ ме мъж.

Таз бавна далечна омая
на бавно забравящи устни
и сливане бавно, и полет
без нужда от слънце и дъжд.

И бавно скимтяща китара,
отнасяща в мрака далеко
потайните стъпки на нашата
несбъдната бавна мечта.

Тъй хубаво аз си мечтая
и леко забравям, полеко,
че бавно душата ми чака
пред тръшната бързо врата!

~ Мадлен Алгафари ~