Ст.Александров- Ти можеш ли?

Ти можеш ли в клетка любов да заключиш,
да сложиш окови на нежно сърце,
да даваш от себе си, без да получиш
да караш кръвта да пулсира, да спре.

Ти можеш ли огъня с лед да посипеш
и буря от страст да удавиш в тъга,
два погледа нежни във мрак да потънат,
да искаш забрава, загърбил страстта.

Ти можеш ли пътя в мъгла да намериш,
да газиш през радост, жадуващ печал,
със себе си само скъп спомен да вземеш,
за грешките свои тъй късно разбрал.

И колко ни костват моменти на близост,
оставаме после самотни и зли,
приемаме всяка надежда за низост,
не вярваме вече и все ни боли.

Стефан Александров