Пленница

Обичам да бъда твоята пленница,
в силна прегръдка да дишам едва.
Дали ни ориса онази вълшебница,
или с обич ни наказва така?!
С устни ме галиш - с поглед събличаш,
перфектно по тялото рисуваш с дъх.
Хиляди пъти прошепваш "Обичам!"-
нежност копринена - прасковен мъх.
Целувам те дръзко, като лава се стапяш,
потичаш по мене - гореща вълна,
на ръце ме понасяш, устни прехапваш...
а казваше... любовта ни грешна била!

Валентина КОСТОВА