Навън вали- Таня Мезева

Навън вали... доброта! Навън вали. Прекрасна белота. Земята като приказка вечерна, омайва ме със снежна красота, почиства саждите, нагари черни. Прочиства думи, трие спомени оставили в душите тъмнина. Избелва чувствата, проронени чрез бисерно снежинкова сълза. И става чудо! Грейва светлина, отвън навътре, после наобратно. Как искам с пламъчето на свещта душите ви да стопля, всеобхватно. За всекиго да има по искра, която чрез очите да изгрее. Дали ще стане по-добър света?! Дали злината в него ще изтлее?! Навън вали! Не сняг, а доброта, предколедна, красива, необятна. И в тази, тъй омайна тишина, Любов ви пожелавам аз, превратна!