Любов- Валери Петров

 В този бар бяха седнали вчера те и днес в него пак гледам ги двамата: отвъд шейсетте кавалерът е, и кажи-речи, бабичка - дамата. И навярно вината в коняка е или в нежния звук на пианото, но те чувстват се другаде някъде и той с длан й погалва коляното. А това не убягва от погледа на момчетата с дънки във ъгъла и тя бързо оправя си роклята, но не ги е, не ги е излъгала, и те тъй откровено кикотят се, тъй на място от смях не се свъртат те, че аз казвам им: - Ех, слепи котенца, някой ден вий ще бъдете "дъртите" и тогава - мен, стареца, слушайте - фантастичен късмет ще извадите, ако в тяхната възраст заслужите като тях да разсмивате младите