КЪМ …

Не вярвах, че ще доживея…
Какво да правя, извинете…
Все още дишам Аз… И пея – 
един от старите поети.

А млад бях… Пич бях… И нахъсен…
И времето ни бе такова…
Знам, няма вече да възкръсне
идилията му сурова.

На вас ви трябва бърза слава
и няма да ме разберете.
Благоговеех аз тогава
пред тях, пред старите поети.

Каква ти завист? И обиди?
Абсурд!.. И подигравки злостни?
Събитие бе да ги видиш
и щастие да ги докоснеш.

Сега ги няма… Няма… Няма…
Отидоха си. Тъжни. Бедни.
О, Далчев! Геров! И Багряна…
Проклинам дните ви последни.

А днес… Не ща да ме обичат.
Живея още… Извинете.
И бих бил горд да ме наричат
един от старите поети.