Младосста ...на старите

А защо да сме стари?
Как да вярвам в това?
И съм леко прошарен.
Просто някакъв цвят!

Две невидими бръчки.
Взел съм ги за късмет.
Не. За теб не поръчах.
Всъщност ти си добре.

Ти си нещо прекрасно.
Все на двайсет! Жена!
Знам, светът ти е ясен.
Както, впрочем... и аз.

И ме вдигаш в небето.
В смях до теб да летя.
Сякаш коледна песен,
после сгряваш нощта.

Днес, затуй ти се моля.
В миг преди старостта,
там живец да прогони:
В хлад не дърпай ръка!

Ангел Колев